За книгата: 2018 / Високата стена се приближаваше с неумолима скорост. Спирачките не помогнаха много, тъй като този път не беше асфалтиран и под потока вода бързо се превърна в течна кал, в която беше проблематично да се спре. Колата се плъзна през тази кал като лед. Трябваше да се направи нещо и аз го разбрах, но за късмет, от страх, абсолютно нищо не ми дойде наум. Завъртях волана в последния момент и успях да забележа как стената се премести някъде встрани. Тогава нещо се удари и се разби, изхвърча ме напред и загубих съзнание. Сигурно си е ударил главата.